Тъканно донорство

Не, процедурите по експлантация се извършват при стриктно спазване на принципите на уважение към донора и козметично възстановяване на външния вид за да не се влияе по никакъв начин на погребалните или църковно-обредните аранжировки. Всъщност, експлантацията на тъкани и клетки в много случаи е по-малко инвазивна процедура от патологичната или съдебно-медицинската експертиза.

Понаятието “донорство” описва високо хуманния акт на дарителство на клетки, тъкани или органи за да бъдат трансплантирани в нуждаещ се пациент (реципиент), или за нуждите на медицината. Донорството се дели на 2 основни категории:
(1) живо-роднинско (living-related), където донорът е жив, в повечето случаи близък на реципиента. Очевидни са ограничените параметри на този вид донорство поради рисковете за здравето на донора. В тази категория попада донорството на чифтни органи (най-вече бъбреци) и тъкани и/или клетки, липсата на които няма животозастрашаващ ефект.
(2) кадаверно (трупно) донорство, където донорът е починал индивид в рамките на 12- до 24 часа след настъпването на смъртта. Ако смъртта е диагностицирана на базата на сърдечно-циркулаторни критерии (т.е. на базата на окончателното и необратимо спиране на сърдечната дейност), донорството в тази категория може да бъде само тъканно-клетъчно поради необратимото увреждане на органите скоро след спиране на сърдечната дейност. Ако смъртта е диагностицирана на базата на мозъчно-циркулаторни критерии (т.е. на базата на т.н. Харвардски критерии, допълнени с критериите от Минесота) базирани на окончателното и необратимо спиране на дейността на целия мозък, вкл. мозъчният ствол, е възможно и органно донорство поради изкуствената перфузия на органите след настъпването на смъртта. В тези случаи смъртта настъпва докато пациента е на командно дишане, обикновено в отделение или клиника за интензивна терапия, където има условия за продължаване на изкуствената перфузия на тялото докато близките вземат решение “за” или “против” донорството на органи.
Поради фундаменталните различия между органното и тъканно-клетъчното донорство, вкл. различни критерии за донорска експертиза, кондициониране, експлантация, съхранение, трансплантация, и пост-трансплантационен контрол, те са обособени в различни категории, а от там и трансплантологията се дели на органна и тъканно-клетъчна.
Традиционно и в исторически план, трансплантацията на костен мозък се е обособила в едно отделно направление, което попада в територията на онко-хематологията и трансфузионната медицина и не е обект на дейност на тъканните банки.

“Потенциален донор” може да бъде всеки индивид, който е физически здрав, компетентен да взема решения в юридическия смисъл на думата, ако се касае за живо-роднинско донорство. Ако се касае за кадаверно донорство, всеки индивид, до 24 часа след смъртта си, ако не е боледувал от определени трансмисивни заболявания (които могат да се предадат от донор на реципиент), може да се счита потенциален донор. Потенциален донор може да стане реален донор само ако резултатите от експертизата отговарят на медицинските стандарти и ако починалият приживе е декларирал съгласие да бъде донор след смъртта си, или при липса на декларация, ако близките му декларират съгласие (консент) за донорство.

По изискванията на Българските (Чл.5 от ЗТОТК от 2004г.) и международните закони (Гл.А.2.310 от Международните Стандарти за Тъканните Банки от 2002 г.), органи, тъкани или клетки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка, т.е. не могат да се продават. Близките на донора обаче могат да получат парична компенсация във връзка с разходи, директно свързани с донорството; напр. пътни разходи с цел подписване на формулярите за съгласие, пропуснат доход за времето на отсъствие поради донорските процедури в размер на средния дневен доход за страната, или разходи по погребалните аранжировки за донора, според Гл.2, Чл.7(с) и Гл.А.2.320 на Международните Стандарти за Тъканните Банки от 2002г. Д-р Франк Делмонико, Председател на Американското общество по Трансплантация и Директор на Бъбречно-трансплантационната програма на Многопрофилната болница на Масачузетс, който е и професор по хирургия в Харвардския медицински университет, по време на дискусия във Вашингтон сподели, че АОТ спонсорира пилотна програма по предоставяне на целева финансова помощ на донорските семейства за посрещане на някои разходи по погребалните грижи около донора. Подобен подход бе приет и в Резолюция No:2 на Световния Конгрес по Етика в Органните трансплантации, провел се в Мюнхен през Декември 2002г., която гласи: “Отделните държави ще трябва да проучат алтернативни, съответстващи на местните условия модели за материално стимулиране на донорството, които се считат етични от обществеността и биха могли да повишат броя на донорите и трансплантациите, отнасяйки се с внимание и респект към донора и намалявайки вероятността от рампантна, нерегулирана търговия с органи.”