+359 886 706644 office@tbocbg.com

 

Религията и донорството

Почти всички основни религиозни деноминации в световен мащаб подкрепят концепцията за донорството и трансплантациите като начин за спасяване на човешки живот и/или намаляване на човешко страдание.

Според директора на Отдел „Религия и общество“ на Източноправославната църква за Северна и Южна Америка, който е и доктор по теология, „Източноправославната църква не се противопоставя на идеята за донорството и смята, че то е напълно богоугодно, дотолкова, доколкото то цели спасяването на човешки живот, лечение или подпомагане на медицината“.

Католическата църква гледа на донорството като на висш акт на милосърдие и състрадание. Трансплантациите са не само морално и етично приемливи за Ватикана, но и желателни като богоугодна дейност. Според отец Лерой Вичковски, директор по медицинските дела към катедрата на архиепископа на Чикаго, „Донорството е нещо добро, макар и произтичащо от трагедията около загубата на близък човек, и носи утеха за близките чрез възможността да помогнат на другите“. Папа Йоан-Павел Втори казва: „Църквата трябва да ограмотява обществото относно нуждата от донорство, което е повик към милосърдието и братската любов на всеки християнин при спазване на етични и морални принципи“.

Ислямът като религия вярва в принципа на спасяването на човешкия живот. В поредицата религиозно-изследователски статии на тема „Ислямът относно донорството и трансплантациите“ от 1999 г. ислямският автор и изследовател на ислямската религия Сачедина пише: „Мнозинството ислямски автори и учени, принадлежащи към широк спектър ислямски религиозни школи, отдават приоритет на принципа на спасяването на човешки живот и изцелението и разрешават донорството като действие, насочено именно в тази благородна посока“. В публикуваните Ислямски фатви (Решения No:99 и No:5-Д) донорството се определя като богоугодно дело и се утвърждават принципи, подобни на Харвардските критерии за мозъчна смърт и органно донорство.

Будизмът поставя висока оценка на хуманния акт на донорството като израз на състрадание, което е особено тачено качество в будизма. Н.в.п. Масао, от будисткия храм в Чикаго, казва: „Ние особено тачим хората, които даряват част от тялото си, за да подпомогнат развитието на медицината и да помогнат на други хора, като особено важно е да се уведомят близките за желанието за донорство след смъртта“.

Хиндуистката митология описва как част от тялото на починал може да помогне за изцелението на живите и посочва, че това е благородно решение, което всеки вярващ трябва да вземе сам за себе си, според собствената си съвест и благородство.

Еврейската религия, с всичките ѝ 4 направления (ортодоксално, консервативно, реформистко и реконструкционистко), също подкрепя и окуражава донорството. През 1991 г. Рабиникалният съвет обявява, че донорството е не само разрешено, но и императивно наложително за всеки вярващ.

Адвентистите от седмия ден (в България известни като съботяни) също подкрепят донорството. Много болнични трансплант центрове в САЩ са построени именно от адвентистката църква. Например една от световноизвестните болници за педиатрични сърдечни трансплантации „Лома Линда“ в щата Калифорния в САЩ е построена от Адвентистката болнична верига.

Протестантската общност, баптистите също подкрепят донорството като дълбоко хуманен акт, но смятат, че всеки индивид сам за себе си трябва да вземе това решение. Още през 1988 г. Баптистката конвенция, която представлява най-влиятелната протестантска общност в САЩ, окуражава лекарите да информират близките на потенциални донори за възможността от трансплантация.