В обществения дебат за т.н. зелени сертификати се пропуска един научно-доказан факт, който би могъл да промени контекста на дискусията. По-конкретно: сертификатът (ако е автентичен) показва с висока степен на сигурност, че приносителят е имунологично защитен, но това в никакъв случай не елиминира възможността той да е безсимптомен носител, защото инжекционните ваксини, които се прилагат в момента, осигуряват системна имунна защита най-вече срещу разболяване и хоспитализация, но не гарантират имунна „броня“ на лигавиците на носа и носоглътката, които са основният „трамплин“ използван от вируса да прескача от човек на човек чрез микро-пръските, които разпространяваме около себе си при говорене, хранене, кихане и кашляне.
Това се дължи на факта, че имунната защита на лигавиците на горните дихателни пътища има локален характер и различен механизъм в сравнение със системната циркулационна имунна защита, която именно се постига чрез инжекционната ваксинация.
Лигавичната имунна защита на носа и носоглътката разчита на антитела от типа секреторен имуноглобулин-А (secIgA) както и на резидентни (уседнали) Т лимфоцити и локална междуклетъчна сигнализационна (алармена) система – все елементи, които не се повлияват съществено от инжекционните ваксини. Това прави възможно (макар и в по-малка степен) оцеляването на вируса в носоглътката на ваксинирани хора за един макар и кратък период от време (24-48 часа), който може да се окаже достатъчен за предаване на вируса на друг човек при близък контакт и не-носене на маска. С други думи, сертификатът показва че приносителят му е защитен, а не че той е безопасен за хората около него ако и те не са ваксинирани.
В условията на ниско ваксинационно покритие и циркулация на свръх-трансмисивен вариант като Омикрон, смесването на хора със сертификат и хора без сертификат, които нямат имунна защита е като смесване на кибрит и барут. Недопускането на смесване на хора без сертификат в закрити пространства сред хора със сертификат не е акт на дискриминация, а на предпазване именно на тези, които не са защитени. През мен вече минаха десетки случаи на предаване на инфекция от напълно имунизирани хора на техни неимунизирани близки и роднини именно поради това, че имунизираните дори не подозират че са инфектирани, защото не се разболяват – системната имунна защита от инжекционната ваксина ги пази, но не може да направи назо-фарингеалните им лигавици недостъпни за вируса и да спре вторичното му разпръскване при кихане, кашляне, хранене и говорене.
