За донорството
Понятието „донорство“ описва високохуманния акт на дарителство на клетки, тъкани или органи, за да бъдат трансплантирани в нуждаещ се пациент (реципиент) или за нуждите на медицината. Донорството се дели на 2 основни категории:
- живо-роднинско (living-related), при което донорът е жив, в повечето случаи близък на реципиента. Очевидни са ограничените параметри на този вид донорство поради рисковете за здравето на донора. В тази категория попада донорството на чифтни органи (най-вече бъбреци) и тъкани и/или клетки, липсата на които няма животозастрашаващ ефект;
- кадаверно (трупно) донорство, при което донорът е починал индивид в рамките на 12 до 24 часа след настъпването на смъртта. Ако смъртта е диагностицирана на базата на сърдечно-циркулаторни критерии (т.е. на базата на окончателното и необратимо спиране на сърдечната дейност), донорството в тази категория може да бъде само тъканно-клетъчно поради необратимото увреждане на органите скоро след спиране на сърдечната дейност. Ако смъртта е диагностицирана на базата на мозъчно-циркулаторни критерии (т.е. на базата на т.н. Харвардски критерии, допълнени с критериите от Минесота), базирани на окончателното и необратимо спиране на дейността на целия мозък, вкл. мозъчния ствол, е възможно и органно донорство поради изкуствената перфузия на органите след настъпването на смъртта. В тези случаи смъртта настъпва, докато пациентът е на командно дишане, обикновено в отделение или клиника за интензивна терапия, където има условия за продължаване на изкуствената перфузия на тялото, докато близките вземат решение „за“ или „против“ донорството на органи.
Поради фундаменталните различия между органното и тъканно-клетъчното донорство, вкл. различни критерии за донорска експертиза, кондициониране, експлантация, съхранение, трансплантация и посттрансплантационен контрол, те са обособени в различни категории, а оттам и трансплантологията се дели на органна и тъканно-клетъчна.
Традиционно и в исторически план трансплантацията на костен мозък се е обособила в едно отделно направление, което попада в територията на онко-хематологията и трансфузионната медицина и не е обект на дейност на тъканните банки.