Дейности
Основната дейност на една тъканна банка преминава през следните етапи от донора до реципиента:
- Менажиране на донорско-оповестителна система представлява система от комуникационни и организационни единици, призвана да осигури незабавното оповестяване на координаторите по донорството при възникване на смъртен случай с цел извършване на навременна донорска експертиза).
- Донорска експертиза – това е преценката, която специалист по донорството, наречен координатор, прави относно това дали даден случай отговаря, или не отговаря на общоприетите медицински стандарти за донорство.
- Хирургическата експлантация на тъкани и клетки е процедурата по вземане на тъкани и клетки от починал индивид.
- Процесинг и тъканен инженеринг – биотехнологични процедури по подготовката и привеждането на експлантираните тъкани във вид, позволяващ безопасна трансплантация.
- Производство и дистрибуция на готов за трансплантация алографт продукт.
- Поддържане на база данни и осигуряване на проследяемост на трансплантираните продукти в случай на странични реакции от страна на реципиента.
Тези дейности са необходими, за да може дарената тъкан да достигне до крайния реципиент по възможно най-ефективния и безопасен начин. В момента на дарението тъканите и клетките нямат клинично приложима стойност, тъй като не е възможно просто да се вземат от донора и да се присадят в реципиента в „суров“ вид. Такава трансплантация повече би навредила на реципиента, отколкото би му помогнала, защото „суровите“ тъкани нямат необходимите свойства да ускорят регенеративнo-оздравителните процеси както тъканите, преминали през биотехнологиите на процесинг и биоинженеринг. От друга страна, пациентът би бил поставен под необоснован риск от заразяване с опасни и животозастрашаващи заболявания.
Чрез съвременните биотехнологии тези рискове се елиминират или се свеждат до клинично-приемливи нива, което прави тъканното донорство и трансплантация безопасни медицински процедури с много висока степен на успеваемост. За развитието на тези технологии обаче са вложени огромни интелектуални, технологични и финансови инвестиции, чиято възвръщаемост е условие за реинвестирането на допълнителни ресурси в създаването на още по-нови и безопасни технологии.
Източници на финансиране на донорско-трансплантационния процес могат да бъдат:
- Бюджетно финансиране (директно от държавния бюджет)
- Ведомствено финансиране (МО, МВР и др.)
- Държавни фондове: НЗОК (в САЩ: Медикейд, Медикеър)
- Здравноосигурителен план на самия реципиент
- Неправителствени организации с идеална цел, регистрирани в обществена полза, напр. Евроатлантическият трансплант алианс (ЕАТА).
ДЕЙНОСТТА НА ТБ ОЦБГ ВКЛЮЧВА ЧАСТ ОТ ЕТАПИТЕ, А ИМЕННО:
- Менажиране на донорско-оповестителна система.
- Донорска експертиза.
- Хирургическа експлантация на тъкани и клетки.
- Съхранение на експлантираните тъкани.
За повече информация виж „Етапи по вземане и съхранение на тъкани“
След като преминат през описаните етапи, взетите тъкани се съхраняват в сертифицирана лаборатория на ТБ ОЦБГ. След получаване на подходящи серологични резултати взетите тъкани се изпращат за високотехнологична преработка. Процесинг се нарича биотехнологичната подготовка на експлантираните тъкани за безопасна трансплантация и се извършва в процесинг центъра на „Остеотех“ в Ню Джърси, САЩ. Това се налага поради рисковете от пренасяне на трансмисивно заболяване от донор на реципиент. Дарената тъкан трябва да се освободи от потенциални бактериални или вирусни агенти, т.е. да бъде стерилна преди имплантацията, но в същото време да бъде жива, т.е. да е със запазени и дори подсилени възможности за регенерация. Тези взаимноизключващи се изисквания са намерили своята реализация в новите биотехнологии за тъканно-клетъчен инженеринг, благодарение на които тъканно-клетъчната трансплантация стана рутинен и безопасен метод на лечение през последните години.
Като резултат от развитието на Програмата за осигуряване на тъканните трансплантации и участието в международен обмен, реализиран от ТБ ОЦБГ, от 1 февруари 2004 г. българските пациенти имат достъп до високотехнологични тъканни трансплант продукти (алографти), които до тази дата са били недостъпни за България поради тяхната висока себестойност.